Две песни :

Comfortable Numb

Гътри: Всички, включително Роджър, насърчаваха Дейв да допринесе нещо свое и когато той се появи с "Comfortably Numb" и изсвири акордите на мелодията, припявайки ла-ла-ла, беше просто фантастично.
Гилмър: Роджър и аз се сработвахме добре. Спорехме много, понякога разгорещено, но това бяха творчески несъгласия, а не лична борба. Не разисквахме например кой да поеме основните вокали - Роджър не го беше грижа кой ще пее. И резултатите ни бяха значими. "Comfortably Numb" като че ли е едно от последните припламвания на способността ни да работим заедно - моята музика и неговия текст. Когато приключих с основната музикална част, предложих няколко откъси на Роджър, а той написа думите към тях. После ми казваше: "Искам тук да изпея този ред, не може ли да удължим мелодията с няколко такта, за да се вместя ?" И аз се съгласявах да запълня необходимото място.
Уотърс: Преди няколко години Карл Далас издаде книга, която ме вбеси, защото там се твърдеше, че Дейв е написал една от завладяващите песни в албума, "Comfortably Numb". Това просто не е вярно. Всъщност Дейв ми даде поредица от акорди, а мелодията дописах сам; естествено, и текста. Той изтананика донякъде мелодията на припевите, но куплетите бяха съвсем неоформени. Това никак не ме затрудни, тъй като акордите бяха наистина страхотни. Но защо да спорим кой какво бил направил ? От това няма полза.
Езрин: "Comfortably Numb" се разви от едно демо-парче на Дейв в ре-мажор, с чудесно извисяващ се припев и меланхоличен куплет. Отначало Роджър не смяташе да включва материал от Дейв, но имахме нужда от попълвания. Аз настоях за тази песен и накарах Роджър да поработи над нея. Доколкото си спомням, той се зае с неохота, но все пак я направи. Донесе речитативите за куплета и думите за припева, които за мен продължават да са едни от най-великите, писани някога. Поезията се съчетава идеално с мелодията на Дейв и като се прибави емоционалното соло - побиват ме тръпки всеки път, като слушам тази песен.
Гилмър: В Ел Ей отидохме с две версии - едната беше опростена, почти само с барабани, Роджър и Боб много я харесваха, но на мен ми се виждаше малко разпокъсана, затова записахме друга, която повече ми допадаше и доста спорехме коя от двете да използваме. В края на краищата взехме по малко и от двете, но ако сега ми пуснете последователно тези две версии, не съм сигурен дали ще ги различа - тогава обаче ми се виждаше извънредно важно. Можете да разделите "Comfortably Numb" на светла и тъмна част - там, където пея "Когато бях дете... " , е светлата част, а "Хей, има ли някой там ?" , където пее Роджър, е тъмната. Та в тъмната част исках да има повече грапави китари, а Роджър и Боб искаха да бъде само с барабани, бас и оркестър. Спорехме на висок глас по въпроса и в този случай аз изгубих, и все още имам чувството, че съм бил прав. На живо винаги можех да прибавям малко китара.


... и Another Brick in the Wall - part2

Уотърс: На демото просто свирех на акустична китара и пеех.
Гилмър: Идеята за диско музиката не беше моя, а на Боб. Той ми каза: "Иди в няколко клуба и послушай накъде върви диско музиката." И така, аз се насилих да слушам шумните четири/четвърти бас-барабани и подобни, и си казах: "Отвратително !" После се опитахме да нагодим една от частите на "Another Brick In The Wall" към това звучене, така че да хваща ухото. Повторихме това упражнение с "Run Like Hell" .
Езрин: Току-що бях приключил един сешън в Ню Йорк, а Найл Роджърс и Бърнард Едуардс бяха в съседното студио. Чух този барабанен бийт и си казах: "Уау, това би си паснало страхотно дори и с рокендрола !" Когато отидох в Англия след няколко месеца и започнах да слушам "Another Brick In The Wall", в главата ми още звучеше онзи бийт.
Мейсън: Не си спомням някой да е бил недоволен. В диско музиката има стандартно темпо и го приложихме буквално. И записът беше в духа на диското - барабаните и басът записани отделно, а после всичко добавено постепенно към тях.
Езрин: Най-важното, което направих за тази песен, бе настояването ми да бъде по-дълга от един куплет плюс припев, както я беше написал Роджър. Когато я изсвирихме с диско ритъма, им казах: "Хей, това е хит! Но с тая дължина от минута и 20 никога няма да го пуснат. Трябват ни два куплета и два припева." А те се нацупиха: "Хич не си ги и помисляй, ние не издаваме сингли." Казах: "Добре тогава" - и те си тръгнаха. Но понеже имахме заредени две машини, докато бяха вътре, имахме възможност да копираме първия куплет и припев, после взехме част от барабаните, сложихме ги в средата и удължихме припева. Оставаше въпросът: какво да сторим с втория куплет, който е абсолютно същият ? Тъй като съм правил "School's Out" на Алис Купър, се сетих за варианта с децата - нали в края на краищата става дума за деца. Така че докато бяхме в Америка, пратихме Ник Грифитс до съседното на студиото училище в Айлингтън. Казах му: "Искам 24 писти с деца, пеещи тази част, нека има и диалект, и кокни, и книжовна реч - запълни ги." И ги вкарах в песента. После повиках Роджър в стаята и му ги пуснах. Когато чу децата във втория куплет, лицето му омекна и стана ясно, че намира записа за изключителен.
Уотърс: Беше велико - точно това очаквах от един сътрудник.
Гилмър: И в края на краищата си звучеше като Пинк Флойд.



СТЕНАТА

Албумът е завършен в Лос Анджелис, обложката е с дизайна на Джералд Скарф и Роджър Уотърс. Надписите на оригиналното винилово издание изреждат трима продуценти, един ко-продуцент, четирима инженери, трима автори, двама аранжори за оркестър, шест беквокалисти, отговорник за звуковото оборудване и училището "Грийн" от Айлингтън. Никъде не се срещат имената на Рик Райт и Ник Мейсън.

The Wall Мейсън: Не бях поласкан от това. Мисля, че в по-късните издания бе поправено.
Джералд Скарф: Роджър имаше ясна представа как да изглежда обложката на The Wall - съвсем бяла, с тухли по нея. Една вечер, когато бяхме във Франция, аз започнах да скицирам всички малки фигурки, дето изскачат от стената, които после направих за The Trial.
Гилмър: Сторм Торгерсон тогава беше донякъде вън от играта. Роджър бе недоволен от него - доколкото си спомням, Хипнозис издадоха Animals като книга, съставена от обложки на албумите, и я обявиха за своя, без да споменат, че идеята е на Роджър. Това не му хареса. Роджър имаше манията да му признават авторство за всичко и лесно се разтройваше.
Мейсън: Имаше няколко прослушвания на материала. Един от директорите на CBS беше напълно потресен - върна се и заяви: "Това е ужасно и идиотско, какво ще правим ?" Но за щастие нещата потръгнаха.
Гътри: За разлика от повечето групи, Пинк Флойд умеят да се оправят със звукозаписната компания: "Ще правим албум, като стане готов, ще го чуете." Официалното прослушване беше в сградата на CBS Records в Сенчъри сити. Отидох там няколко часа по-рано с четвърт инчова лента, за да настроя звуковата уредба в залата за конференции. Когато настъпи моментът, в който "щуката" пикира с вой, изгърмя дясната тонколона и ние хукнахме да търсим достатъчно голям офис с поне наполовина толкова добра уредба. Намерихме един и изкарахме навън всички мебели, нахвърляхме възглавници по пода, изгасихме светлините и пуснахме албума.
Райт: Прослушването беше доста мъчително и странно.
Гилмър: Моментът беше приказен. Добре го бяхме изпипали!
Уотърс: Велика, класическа творба.