КОНФЛИКТЪТ

Атмосферата в различните студия варира от напрежение до открита война. Най-печалният момент е изгонването на Райт.

The Wall Езрин: Отношенията в групата бяха напрегнати, даже между съпругите им. На моменти във Франция се стигаше до враждебност, изразявана по типично английския маниер на спотаена агресия.
Мейсън: Боб беше центърът на атаките и сигурно затова виждаше нещата като война. Животът му по това време беше малко безразборен - живееше в Ница, а ние бяхме високо в планината. След работа шофираше до долу и вероятно се отдаваше на забавления, и когато на другата сутрин закъсняваше, се чудеше защо сме сърдити.
Езрин: Особено трудно бе за Роджър и мен. Малко се бях побъркал и не смеех да застана между искрите на напрежението, затова си намирах всякакви извинения да закъснявам сутрин. Предпочитах да не се засичам с Роджър.
Уотърс: Наистина бе напрегнато, но когато там, във Франция, сутрин се качвах в колата си, за да ида на работа, бях изпълнен с позитивна енергия и нямах търпение да стигна до студиото. Проблемът ни, разбира се, беше Рик - уж бе там, а сякаш отсъстваше.
Гилмър: Споровете бяха предимно поради творчески несъгласия. Не смятам, че сме били във война, макар да имаше лоши помисли най-вече спрямо Рик, защото той очевидно не си тежеше на мястото.
Райт: Исках да работя, но Роджър твърде много ме затрудняваше. Изглежда вече си бе наумил да се отърве от мен.
Езрин: Виждах накъде вървят нещата и направо ми се гадеше. Толкова бе силен натискът върху Рик, че той просто нямаше как да задоволи изискванията, отправени към него. Като че предварително очакваше да се провали. При тези обстоятелства едва ли някой би оцелял на негово място.
Уотърс: Защо уволних Рик? Защото не бе подготвен да сътрудничи в правенето на албума. (Уморено) Всъщност The Wall бе първият албум, в който за продуцирането не бе отговорна цялата група. В началото, когато им казах, че съм поканил Боб Езрин срещу заплащане, добавих също, че смятам да поема продуцирането заедно с Дейв, следователно и ние ще получим пари за това. Но Ник няма никаква работа като продуцент, нито Рик, затова няма да получат нищо. Ник се съгласи, че така трябва да бъде. Но Рик упорстваше, че ще участва в продуцирането не по-малко от мен. Казах: "Ще видим" и започнахме записите. Решихме Езрин да бъде арбитър по въпроса.
И тъй, Рик се намести в студиото - идваше точно навреме, което беше твърде необичайно, и стоеше до края на всяка нощ. Седеше намусен и от време на време се обаждаше: "Това не ми харесва." Езрин започна да се дразни и веднъж ме попита: "Защо Рик пак е тук ?" Отговорих: "Не виждаш ли, той използва времето си, за да докаже, че е продуцент. Иди му поговори." И той отиде, след което Рик не се появи на нито един сешън, освен когато биваше специално помолен да свири на клавишни. При това беше станал почти негоден да изсвири каквото и да е било. Просто кошмарно. За мен това бе началото на края.
Но питате за същинския край - бяхме обещали албумът да е готов в началото на октомври и през август си дадохме малка ваканция. Тогава взех нотните записи и отново нахвърлих на хартия всички песни и каквото беше необходимо, написах план-график и разбрах, че времето няма да ни стигне, за да завършим в срок. Затова се обадих на Езрин и го попитах ще може ли да започне седмица по-рано кийборд записите с Рик в Лос Анджелис. Той се съгласи веднага. Обясних му, че ако Рик не може да се справи със задачата, да наеме друг клавирист, но на всяка цена да е приключил с дублите преди да пристигнем за довършването на плана.
След няколко дни ми се обади О'Рурк и ми предаде думите на Рик: "Кажи на Роджър да върви на майната си." След цялата работа, която бях свършил (а той не си беше мръднал пръста) , ме прати на майната си ! Казах на Ник и Дейв: "Не мога да работя с този човек, невъзможен е." И двамата се съгласиха.
Така че бе решено единодушно. И за да не протакаме нещата, предложих на О'Рурк да предаде на Рик следното: или да приеме да се бори дълго време, или да приключи с албума като запази изцяло пълноправното си участие в него, но след това да си иде мирно и тихо. С което Рик се съгласи. Така че идеята за лошия Роджър, който изведнъж решил на своя глава да изгони Рик безпричинно, е пълна глупост.
Гилмър: (Въздиша) Аз не се съгласих веднага. След изявлението на Роджър отидох на вечеря с Рик и му казах, че ако иска да остане в групата, може да разчита на подкрепата ми. Отбелязах, че не беше допринесъл почти нищо ценно за албума и че аз също съм донякъде разочарован от него. Значителна част от клавирите са изсвирени от мен. Роджър, Боб Езрин, Майкъл Кеймън, Фреди Мандел. И въпреки това мястото му в групата за мен бе неприкосновено. Винаги съм смятал, че ако на някого нещо не му харесва, може да напусне. Не мисля, че в този случай той трябва да изхвърля други хора.
Уотърс: На една наша среща в градината ми в Южна Франция Дейв каза: "Нека се отървем и от Ник." Обзалагам се, че е забравил за това - би се чувствал неудобно. Отвърнах: "О, Ник е мой истински приятел."
Мейсън: Логично погледнато, следващият трябваше да съм аз. А след това - Дейв. Интересно е как Роджър все повече се самоубеждаваше, че идеята си е негова и затова трябва да дърпа всичките конци. С Роджър сме приятели от ученици, от преди създаването на групата и това трябва да е заздравило положението ми. Но според мен нещата опираха до своеобразно философско разделение на състава: Роджър и аз се считахме за любители на специалните ефекти, на шоуто, на технологиите - един вид неща извън музиката. Докато Дейв и Рик бяха за чистата музика. Това обобщение е малко грубо, но тъй като в случая от самото начало се замисляше голяма театрална продукция, оттам произлезе и конфликтът. Рик е много кротък и не го бива да води сражения. При това сам си вредеше - ако бе дал малко повече от себе си, вероятно щеше да се справи със ситуацията. Но маневрите на Роджър бяха брилянтни (смях) - пред него бледнее и Сталин. Бяхме безсилни да променим каквото и да било. Роджър даде да се разбере, че ако Рик не си тръгне, ще се махне сам, заедно с албума, а във финансов план това си беше сериозна заплаха за нас - означаваше направо банкрут. Бяхме подложени на голям натиск. Чувствам се виновен, дори и досега. Като погледне назад, човек лесно решава, че е можел да постъпи по-добре и всичко да бъде по-различно. Но вероятно не сме имали друг избор.
Райт: Щеше да бъде много лесно да се каже: "Той напусна заради проблемите си с кокаина, или алкохола." Мога открито да заявя, е случаят не беше такъв. Без съмнение всички ние употребявахме дрога, но тя не се търкаляше навред из студиото.
Уотърс: Някои бяха взели да прекаляват и да затъват. Самият аз със сигурност не бях стигнал дотам.
Райт: Като си помисля, от самото начало с Роджър не си пасвахме много, но не сме били врагове до момента, в който той се впусна след своето его. Щом реши, че трабва да контролира всичко, първата му стъпка бе да се отърве от мен, защото никога не ме е харесвал особено. Това бе част от плана му да стане ръководител, автор, продуцент и да кара другите да свирят за него. Според слуховете следващата стъпка бе да се отърве от Ник, нищо че бяха приятели. Тогава Дейв щеше да бъде китаристът и да наема студийни музиканти. Може да ви звучи налудничаво, но подозирам, че е мислел точно така.
Несъмнено той ще ви каже, че съм бил изгубил интереса си към групата. По време на Animals имаше моменти, когато споделях с нашия мениджър, че трябва да напусна, защото не мога да понасям държанието на Роджър. Но макар понякога да бях нещастен, сериозно погледнато, не смятах да напускам. По това време бях в развод, не бях особено запален по The Wall, пък и нямах собствен материал. Според него не съм допринесъл с нищо, но той просто не ми даде възможност за това.
След приключването на записите във Франция имахме почивка и аз отидох в Гърция да видя семейството си. Стив ми се обади, за да отида веднага в Ел Ей, защото Роджър искал да започна записите на клавирите. Отвърнах му, че дълги месеци не съм виждал децата си, затова ще дойда на уговорената по-рано дата. Той каза: "Разбирам те." Когато в уречения ден отидох, Стив дойде при мен и ми предаде, че Роджър иска да напусна групата.
Мейсън: Той прие да си отиде просто така. Предполагам, че си е помислил: "Ако ще я караме все тъй, стига ми толкова."
Райт: В тази борба бях избутан в своя ъгъл - Дейв и Ник може би намираха това за несправедливо. На срещата ни Роджър каза: "Или си заминаваш, или няма да ти позволя да записваш моя материал за The Wall." Може и да е блъфирал, но това бяха думите му. Нали не сте забравили нашето тежко финансово състояние. Той ми каза, че ще разполагам напълно с моята част от приходите от албума, но трябва на момента да си тръгна, а друг кийбордист да довърши записите. Много дни и нощи съм обмислял цялата тая история.
Ако бях решил, че блъфира, щях да му кажа: "Добре де, иди и си направи солов албум. " И той трябваше да изхвърли всичките записи, тъй като материалът си беше негов. Колкото и да разсъждавах, беше ми ясно, че не мога повече да работя с този човек. Финансовият въпрос ме ужасяваше и виждах как цялата група се разпада така или иначе. Не знам и никога няма да узная какво би станало, ако бях казал: не, нямам намерение да си ходя. Затова взех решение да напусна, правилно или не. Но също така настоях да участвам в довършването на записите и в турнето след това, преди да кажа сбогом. Интересно е защо Роджър, след като смяташе, че не мога да свиря, се съгласи да довърша записите и да свиря на концертите. Не е ли странно? Поради обстоятелствата в личния ми живот тогава бях доста объркан.
Гътри: Рик има великолепни изпълнения в този албум, независимо дали хората си спомнят за това- особено на хамънд орган.
Райт: Моят терапевт е убеден, че все още ме е яд за тази работа, и може би е прав. Беше подло. Групата беше моя толкова, колкото и негова. И факт е, че се разпаднаха веднага след това. "The Final Cut" бе записан направо абсурдно, с истински побоища в студиото. Дейв отказа да се подпише под проекта- като че ли ми помагаше да преглътна факта, че съм напуснал групата. Но не биваше да става по този начин. След 18 години все още го намирам за несправедливо. Надявам се някой ден докато си говорим с Роджър, той да признае, че не е било честно.
Уотърс: Не. Беше абсолютно правилна постъпка.